Когато всички се чудеха къде да отидат за посрещането на July morning, за да има повечко хора, по-голям купон и по-силна музика, ние решихме, че ще посрещаме утрото по по-спокойния начин и се чудехме къде няма да има хора. В началото бяхме малко обезкуражени, защото от всички места, където ни се ходеше се дочуваше, че ще има много хора. Извадихме картата и забодохме пръст в световно известния курорт Шкорпиловци :) Минахме през магистрала Хемус и по пътя за Варна лека-полека стигнахме до Аспаруховия мост. Там обаче преди детелината за включване към него попаднахме в меко казано лунен пейзаж в градски условия и въпреки енергичните ми маневри и множество псувни нацелихме огромен трап, след който наистина се убедих, че старите фолксвагени буквално са направени от каските на немските войници. Успяхме благополучно да стигнем до мястото ни за бивакуване. За наша приятна изненада се оказа, че там има само няколко хотелчета наблизо до плажната ивица, а повечето туристи са в самото село, което на няколко километра от там. Имаше няколко каравани и кемпери, някои от които се бяха установили доста сериозно и си личеше, че изкарват там цяло лято.
И двата дни, които прекарахме на една малка дюна непосредствено до морето бяха слънчеви, топли с лек вятър през деня и малко по-силничък сутрин. Вечер всякакви въздушни пориви стихваха изцяло, но пък точно в промеждутъка между 19.30 и 20.00 часа идваха десетки летящи бръмбари с големината на малки орехчета, които бучат като аграрни хеликоптери и обичат да кацат навсякъде. Първата вечер се опитахме да се борим с тях и немалко от тях се срещнаха със земята по-бързо отколкото са свикнали. Втората вечер обаче просто решихме да им отстъпим терена за половин час :)
Почивката след всичката суматоха около сесията и предаването на всички проекти определено беше чакана дълго време. За щастие в Шкорпиловци намерихме точно това, което искахме - спокойствие. Дори за самия изгрев на 1ви имаше само още 3-4 компании, които бяха дошли без много много оборудване - колкото да прекарат нощта там. На другата вечер беше абсолютно спокойно и бяхме почти сами на дюните.
На път за София искахме да вземем стопаджия, понеже имахме едно свободно място, но нямаше желаещи и затова качихме един слънчоглед да ни радва в дъждовния ден. Изобщо не бяхме изненадани, че колкото по-близо сме до София, толкова по-лошо ставаше времето, но няма как - морето си е море!
